Съвременната
дигитална реалност, наред с всичките си проявления, все повече се затвърждава и
като немаловажен фактор в сферата на труда и трудовите отношения. Качествено
нов тип са подходите, които днес характеризират динамиката в пазара на труда и
които в доскорошното минало са били не просто неизвестни, а изобщо несъздадени.
Поради повсеместното електронизиране на професионалните отношения въпросът за
стойността на интернет помощта е сякаш еднозначно разрешен в положителен аспект,
поради което не следва да се говори толкова за евентуални недостатъци, колкото
по-скоро за заплахи и фалшификации, лесно преодолими с необходимото дигитално
образование.
Трудовите отношения в до-виртуалния период
Несъмнено има смисъл да се твърди, че
революцията и масовото налагане на интернет (поне в интересуващия ни тук
цивилизован свят) поставят началото на своеобразна нова ера, драстично
променила някогашния човешки поглед върху живота. Конкретно в трудовата среда,
хилядолетия наред са били в сила два основни момента: първо, разчитайки на
психически и физически труд, човек сам да изработва своя продукт в различните
исторически вариации на тудовия пазар. И второ, циркулацията на стоки, идеи и
работна сила да се случва под неизменния знак на личностното присъствие и
общуване.
Електронната революция
Ето защо по горните два критерия интернет
глобализацията прави взаимодействията между работници и работодатели напълно
различни и все пак подлежими на изучаване с цел умелата адаптация към модерната
актуалност на работния пазар. Въз основа на съвременните устройства (носители
на интернет връзки) трудоемкият и изтощителен работен процес от миналото
напълно отпада и дори погребва някои
професии, при което интернет се оказва достатъчно интелигентен, та човекът да
ограничи усилията си едва до контрол и поддръжка на разумните устройства. Това има голямо значение в описаните
по-нататък новопоявили се онлайн професии. По-втория пункт, касаещ личностното
присъствие от типа лице в лице, електронният
потенциал в известен смисъл обезличава същността
на работата, което ще рече желателност, но в никакъв случай задължителност на
стария модел, включващ групи от хора, затворени на едно място и вършещи
самостоятелна, но все пак взаимозависима трудова дейност.
Недостатъци при търсенето на работа в интернет. Разяснение
Налага се повторно отбелязване, че т.нар. недостатъци в случая са просто временни
заплахи, изискващи предупреждения, съвети и експертни препоръки, тъй като
интернет е постоянно развиващ се виртуален организъм и затова никой недостатък
не е обречен да остане такъв завинаги. Поради многото спестени ресурси –
най-вече време, пари и транспорт, – фигурите и на работника, и на работодателя
предпочитат улеснението на интернет технологиите. Разбира се, най-много се
изтъква, че изборът на такъв тип виртуална социалност прави непригодна
истинската социалност на човека, но доколкото необятният трудов пазар се
ръководи от печалбата, а не от човеколюбието, дотолкова ще се търсят
най-прагматичните трудови отвошения, а към днешна дата такива изглеждат
електронните отношения.
Опасност за оригиналността на кандидата
Да изявяваме своите качества и потенциал
във виртуална форма и с технологична помощ, вместо на живо, само по себе си не
е опасност пред истински оригиналния кандидат за дадено работно място.
Проблемът по-скоро се корени в повечето европейски и световни стандарти, които
унифицират изискванията при представянето на автобиография или мотивационно
писмо. И най-малък отстъп от тези стандарти – което именно представлява
въпросната оригиналност, - може да бъде пренебрегнат от работодателя, свикнал с
готовите шаблонни форми. Така или иначе, сериозните юридически лица гледат на интернет кандидатстването като на първа
стъпка преди интервюто на живо, което предполага да се обърне внимание и на
следното:
Сигнали за недобросъвестност при
интернет кандидатстването
Предварителни работодателски обещания за много пари; странни изисквания
кандидат-работникът сам да внесе пари преди сключване на трудов договор;
неграмотно написани обяви за свободни работни места; представяне на дадена
трудова дейност като лека и неангажираща; препратки към посочени телефони,
които насочват кандидата към повече информация, а всъщност при обаждане го
таксуват – са все явни аларми, че от другата страна стои измамник, преследващ
лични данни за злоупотреба или бърза печалба.
Ето защо експертите напомнят за
съмнителността на множество сайтове за работни обяви и препоръчват да се следят
официалните сайтове на фирмите и лицата, към които даден кандидат има интерес.
Самите работодатели често не информират независимите от тях (рекламиращи ги)
сайтове, ако дадено работно място се заеме, и така се случва ефектът на фалшивата обява, чието основно
последствие за кандидата е загубеното време в очакване на отговор.
Огромният онлайн поток в търсенето на работа
Пряко свързан с предната точка е и
огромният поток на работни обяви във виртуалната среда. Дори когато те са
напълно реални и честни, остава опасността от трудова преквалификация, при което всеки канидатства за всичко само защото
е обявено. Тук очевидно се губи старата диференциация, където – обяснено с
конкретен пример, – един ковач ще кандидатства за работа в ковашки цех, а не в
пекарна или кухня. В този смисъл сайтовете за обяви създават илюзията, че всяка
работа е за всеки. Илюзия, която самите работодатели скоро разбиват.
Опасност за личните данни
Също така старите времена, когато на
хартиен носител личните данни се занасят в определена сграда – фирма или институция
– изглежда ще бъдат заместени от явната заплаха нашата лична информация и тесни
квалификации да бъдат видими за лица, невидими за нас, които пък твърде често
нямат нищо общо с търсената от нас работа или изобщо не се отъждествяват с
фигурата на работодателя.
Скритата дискриминация
Според горното понякога се изтъква, че
електронната анонимност свежда риска от дискриминация при наемане на дадено
лице за сметка на друго. Всъщност е възможно и обратното мнение: че в
до-виртуалния период дискриминацията поне е била видима, докато сега е мъчно
постижимо да се докаже как някое анонимно лице е влязло в по-лични връзки с
работодателя за сметка на останалите анонимни кандидати.
Липса на компютърна грамотност
Ощетяването на по-възрастните поколения във
все още трудоспособна възраст поради тяхната сравнително ниска компютърна
грамотност е безспорен недостатък от европейски мащаб, чието разрешение обаче е
въпрос на време и е пряко зависимо от скорошното сменяне на тези поколения с
дигитално родените техни наследници. Ето защо истинският недостатък е там, че
сред младите компютрите масово се използват, но съвсем не в името на
компютърната грамотност. Така въпросът на бъдещето няма да е дали се работи с
компютри, а именно какво се работи с
тях?
Няма коментари:
Публикуване на коментар